Методът на мотивационното интервюиране е посветен на подпомагането на човешката промяна в нейните най-разнообразни форми и проявления. Създаден като терапевтичен стил за подсилване на вътрешната мотивация и осъществяване на значима промяна в някои от най-сложните сфери на проблемно поведение, като алкохолизъм, наркомании, престъпност и други, мотивационното интервюиране бързо се превръща в един от водещите методи за лечението и преодоляването им. Методът на мотивационното интервюиране е обърнат към пациента, към неговите нужди, желания и мечти в момента, а не в някакво далечно бъдеще след евентуална промяна.

Поради фундаменталната проблематика, свързана с мотивацията за промяна, тази книга е полезна не само за психотерапевти, но и за специалисти в широк спектър професионални области.

Книгата се издава с препоръката на Клиника Канчелов, първата специализирана клиника за психотерапия и лечение на зависимости в Централна и Източна Европа, прилагаща мотивационното интервюиране като основен комуникативен и терапевтичен стил.

Откъс от книгата:

Откъс от предговор към българското издание

Повлияването на човешката промяна е деликатно начинание. Процесът на консултиране за жалост често протича по начин, който събужда съпротиви, но може да се осъществява и така, че човек да бъде предизвикан да мисли и говори за промяна, а следователно и да бъде подкрепен да я осъществи. По отношение ефективността на лечението се оказва, че нито лечебната среда, нито дори количеството проведени сесии предопределят постигането на желания резултат. Лечебният метод, професионалистът, провеждащ терапията, и качеството на неговата интеракция с клиента са решаващите фактори. Определящият фактор по отношение на клиента е мотивацията за промяна. Мотивацията кара хората да правят онова, което правят.

Наред с ранното отпадане от лечение, един от най-сериозните проблеми пред съвременната медицина е обезпокояващо високият процент пациенти, неследващи предписаното медикаментозно лечение и необходимия хранителен и двигателен режим. Милиони хора по света се съгласяват с препоръките на лекаря, но не си пият лекарствата. Или, в по-добрия случай, пият лекарства, но не спазват диета, не правят физически упражнения и не променят стила си на живот. Обяснението, че хората просто са такива, едва ли ни удовлетворява и не може да бъде прието като достатъчно.Човешката природа е устроена така, че естественият стремеж на всеки човек е да бъде добре. Тогава? Защо пациентите не се променят? Каква е причината да се съпротивляват срещу промяната?

д-р Александър Канчелов

Член на Международната мрежа на треньорите по мотивационно интервюиране и Консултативната група на МИ Кампус